Сергей Павлович Корольов- нашият патрон
"На нашата наука се падна честта да прокара пътя към космоса. Ще дойде времето, когато в космоса ще има пътнически, а след това и междупланетни съобщения. Много интересно е да се използват космически кораби за ретранслация, да се създаде отначало национална, а в бъдеще и световна система за телевизия и връзка. Би ми се искало всичко това да служи на всички народи."
акад. Сергей Павлович Корольов
акад. Сергей Павлович Корольов
Сергей Павлович Корольов е съветски конструктор и учен, работещ в областта на ракетната и космическата техника. Корольов е двукратен Герой на социалистическия труд, лауреат на Ленинска премия, академик в Академията на науките на СССР. Считан е за „бащата на съвеската космическа програма“.
Сергей Корольов е създателят на съветското стратегическо ракетно оръжие със среден и междуконтинентален обсег и основоположник на практическата космонавтика. Неговите конструкторски разработки в областта на ракетната техника имат изключителна важност за развитието на съветското ракетно въоръжение, а в областта на космонавтиката имат световно значение.
Мъжът, който щял да въведе света в космическата епоха, Сергей Павлович Корольов, се родил на 12 януари 1907 г. в Житомир, днешна Украйна.
През юни 1923 година се записва в кръжока по планеризъм и през същата година постъпва в Първо Одеско строително училище.
Сергей Корольов е създателят на съветското стратегическо ракетно оръжие със среден и междуконтинентален обсег и основоположник на практическата космонавтика. Неговите конструкторски разработки в областта на ракетната техника имат изключителна важност за развитието на съветското ракетно въоръжение, а в областта на космонавтиката имат световно значение.
Мъжът, който щял да въведе света в космическата епоха, Сергей Павлович Корольов, се родил на 12 януари 1907 г. в Житомир, днешна Украйна.
През юни 1923 година се записва в кръжока по планеризъм и през същата година постъпва в Първо Одеско строително училище.
След завършване на училището Сергей продължава работата си в кръжока по планеризъм. Иниацитивен, енергичен и с голям авторитет през 1923/1924 година, той вече е ръководител на кръжок и лектор. През 1924 година се записва в Киевския политехнически институт и наред с напрегнатото учене продължава да създава планери. През 1926 година се премества в Москва. Запознава с идеите на Циолковски за реактивното движение и космонавтиката. Амбициозният Сергей се заема с изучаване трудовете на Константин Циолковски, като по същото време учи в летателната школа, работи в самолетния завод и строи планери. Увличащата се от всичко ново натура на Корольов се вълнува и от най-отвлечената идея, пречупва я през призмата на здравия разум, намира практическите подстъпи към нея и нейното техническо въплъщение. Реализиране на мечтата си за полет в космоса той вижда в монтирането на планер с течно – реактивен двигател. На 17 август 1933 година мечтата му се сбъдва първата ракета с течно гориво излита във въздуха. През годините на войната Корольов става конструктор в бригадата на Туполев и работи върху ракетните двигатели за самолети. Занимава се с изпробването на течно – реактивни двигатели за увеличаване на скоростта на бойните машини в решаващите моменти на въздушния бой. От 1953 година всичките му усилия са насочени към създаване на свръхмощна ракета, способна да изминава междуконтинентални разстояния.
На 22 юни 1938 Корольов e арестуван от агенти на НКВД. Осъден е на 10 години затвор и изпратен в ГУЛАГ в източен Сибир. След няколко месеца делото му е преразгледано и е преместен в шарашка. Освободен е през 1944 г.
Първият концлагер в Съветска Русия е създаден през 1919 г. в манастира на остров Соловки. Към 1921 година има осемдесет и четири лагера, като основната им цел е да се "превъзпитат" изпратените там хора.
След смъртта на Ленин неговият "наследник" Йосиф Сталин има ново виждане за ролята на лагерите като база за ускоряване на индустриализацията чрез принудителен труд. През 30-те години на 20- ти век ГУЛАГ започва да се разраства и заема централно място в икономиката на СССР.
По-късно приемниците на Сталин започват постепенно да намаляват броя на затворниците, да осъзнават неефективността на ГУЛАГ в икономически план и да признават частично несправедливия характер на тази система за принудителен труд. Но лагерите не изчезват напълно. През 70-те и 80-те години се използват за новото поколение врагове на СССР, дисиденти, националисти и криминални престъпници и темата намира широк отзвук в международни организации за човешки права. Постепенно лагерите започват да имат своя роля в дипломацията на Студената война. Едва през 1987 г. се започва окончателното премахване на съветските политически лагери.
На 5 януари 1966 Корольов е приет в болница за предполагаема рутинна операция. По време на операцията нещо се обърква и той повече не идва в съзнание. Почива няколко дни по-късно, на 59 годишна възраст. Тогава за първи път съветският народ разбира кой е главният конструктор. „Правда” излиза с некролог на две страници, организирано е държавно погребение. Хиляди руснаци се събират да изпратят изгорените му тленни му останки, пренесени през Червения площад към стената на Кремъл. Първото и последно възхвално слово за Корольов произнася Юрий Гагарин.
На 22 юни 1938 Корольов e арестуван от агенти на НКВД. Осъден е на 10 години затвор и изпратен в ГУЛАГ в източен Сибир. След няколко месеца делото му е преразгледано и е преместен в шарашка. Освободен е през 1944 г.
Първият концлагер в Съветска Русия е създаден през 1919 г. в манастира на остров Соловки. Към 1921 година има осемдесет и четири лагера, като основната им цел е да се "превъзпитат" изпратените там хора.
След смъртта на Ленин неговият "наследник" Йосиф Сталин има ново виждане за ролята на лагерите като база за ускоряване на индустриализацията чрез принудителен труд. През 30-те години на 20- ти век ГУЛАГ започва да се разраства и заема централно място в икономиката на СССР.
По-късно приемниците на Сталин започват постепенно да намаляват броя на затворниците, да осъзнават неефективността на ГУЛАГ в икономически план и да признават частично несправедливия характер на тази система за принудителен труд. Но лагерите не изчезват напълно. През 70-те и 80-те години се използват за новото поколение врагове на СССР, дисиденти, националисти и криминални престъпници и темата намира широк отзвук в международни организации за човешки права. Постепенно лагерите започват да имат своя роля в дипломацията на Студената война. Едва през 1987 г. се започва окончателното премахване на съветските политически лагери.
На 5 януари 1966 Корольов е приет в болница за предполагаема рутинна операция. По време на операцията нещо се обърква и той повече не идва в съзнание. Почива няколко дни по-късно, на 59 годишна възраст. Тогава за първи път съветският народ разбира кой е главният конструктор. „Правда” излиза с некролог на две страници, организирано е държавно погребение. Хиляди руснаци се събират да изпратят изгорените му тленни му останки, пренесени през Червения площад към стената на Кремъл. Първото и последно възхвално слово за Корольов произнася Юрий Гагарин.
"Всъщност полетът на Гагарин е всичко друго, но не и колективна работа. В годините след разпада на СССР става ясно, че неговата мисия е била силно индивидуалистично усилие, била е доминирана най-вече от един човек: Сергей Корольов, главният конструктор – фигура в сянка, чиято огромна роля в Съветското ракетно дело е разкрита едва след неговата смърт през 1966 г. Забележителната история на неговия гений, неговото оцеляване в Гулаг, трансформацията му в един от най-влиятелните мъже в Съветския съюз – и неговото взаимодействие с любимия му космонавт, неговото „орле” Юрий Гагарин, е истинската история зад този полет от 12 април 1961. Гагарин станал лицето на съветското космическо превъзходство, докато Корольов бил мозъкът. Двойката прави могъщ отбор, чийто успех носи слава на единия и огромна власт на другия. Никой от двамата обаче не живее достатъчно дълго, за да се наслади на придобивката си." (в-к "Прелом")
